Ценете своите баба и дядо. Те няма да бъдат с вас вечно!

Колкото повече остаряват и съзряват хората стават по-егоцентрични, сериозни и се тревожат преди всичко за собствения си живот, кариера, финанси, връзки … Някак си, семейството бавно, но сигурно добива все по-малко значение.

Има няколко души, които чувстват голяма болка от този факт, и това са нашите баба и дядо. С течение на времето, възрастните гледат как израстват и съзряват младите, като се преместват в други градове, като все по-рядко минават да ги навестят и най-тъжното, когато понякога забравят напълно своето първоначално гнездо… Баба и дядо се примиряват смирено, защото не искат да притесняват своите внучета.. все пак живота ги е грабнал и те градят своят собствен свят, но въпреки това баба и дядо тайно се надяват да чуят звъна на стария телефон, да се почука на вратата или поне да чуят някоя хубава вест за своите деца или внучета.

Това често води до това, възрастните да се чувстват самотни и забравени…

Достатъчно е само едно телефонно обаждане или посещение, с което можем да дадем да се разбере, че те все още означават нещо за нас и че не сме забравили тяхната грижа и любов. Те са дали частица от живота си за бъдем това, което сме в момента… Ако някога са ви ядосали, простете им, не бъдете инати, защото всички сме за много кратко на този свят и нашите родители няма вечно да бъдат там… ще дойде време, когато там ще има само една сива празнина, която адски много ще ви напомня за хората, които винаги ви чакаха с широка прегръдка, топла храна и сърца пълни с любов. Не го забравяйте!

Споделете тази статия с вашите приятели!

Споделете с вашите приятели!